Преди месец в интервю за "Файненшъл Таймс" българският финансов министър Асен Василев заяви, че руската компания "Лукойл" започва сделка по продажбата на своята бургаска рафинерия. В думите му пролича и известно задоволство, че това се случва поради натиска на българското правителство.
И това не е лъжа - месеци наред и кабинетът, и парламентът у нас работят усилено в тази насока. Още през януари беше забранен износът от България на суров нефт с произход Русия, както и на горива, получени от преработката му. През февруари и април Комисията за защита на конкуренцията наложи на "Лукойл" две глоби за близо 260 млн. лева с мотив злоупотреба с господстващо положение.
После през юли беше прекратена концесията за пристанище "Росенец", над което българската държава си върна контрола. През септември парламентът наложи пълна забрана за внос на руски петрол, който именно "Лукойл" внася. Това ще стане от октомври 2024 г.
Основният акционер "Литаско" отрече да се водят преговори за продажба, но едва ли това е точно така - просто явно е твърде рано да се обяви. Защото освен изказването на финансовия министър имаше и допълнение от премиера Денков - според него също се подготвя продажба на компанията. Той каза, че има индикации за това, но не конкретизира какви точно са тези индикации.
Реагира и президентът Румен Радев, според когото "тайната подготовка на продажбата на петролната рафинерия в Бургас е показател, че промяната се случва на тъмно. Без диалог, без информиране на обществото по такъв стратегически за страната ни въпрос. От чужди медии научаваме за плановете на управляващите, без анализ на евентуалните последствия от това".
Изказаха се и други политици, като коментарите им варираха от "примитивен рекет" според Румен Овчаров до "целите на дерогацията не работят" според Владислав Панев.
При сделки от такива мащаби обикновено има дълъг хоризонт до реализацията, минава се през доста етапи и едва ли някой може отсега да прогнозира какво точно ще се случи. Но както казват руснаците - поживьом, увидим.
Засега най-ясната линия е тази, че който и да купи рафинерията, трябва доста ловко да маневрира между клаузите, свързани със забрани и санкции. Чуха се мнения, че тя изобщо няма да работи с руски петрол, после се оказа, че това не е на сто процента вярно.
Рафинерията е апетитна хапка и както около всеки по-едър актив, така и тук се облизват ненаялине се български политици. Появиха се слухове, че Борисов и Пеевски се точат за участие в сделката, но това едва ли е възможно - прилича на твърде едър залък за тях.
В продължение на десетилетия "Лукойл" работеше официално на загуба и от нея не влизаха пари в хазната. Причината е известна - компанията оперираше у нас чрез дъщерна фирма. "Литаско“, базирана впрочем в Швейцария, купуваше от руската "Лукойл" суров петрол и го продаваше на рафинерията у нас. После купуваше преработения тук петрол, за да го продава. Всъщност всички данъци върху печалбата на рафинерията отиваха в Русия и това беше едно от обвиненията - че схемата индиректно работи за захранване на режима на Путин. Остана неопровергано и твърдението, че компанията има около 1 млрд. лв. невнесени данъци, а НАП не направи резивионните актове публични, но пък "Лукойл" си извади документ, че не дължи нищо: Не дължим данъци: "Лукойл" си извади удостоверение от НАП
Така стигнахме до миналата година, когато България получи изключение от санкциите срещу внос на руски петрол с цел облекчаване на потребителите у нас. Страната ни остана единствената в Европейския съюз, която внася нефт с произход Русия - по море. В крайна сметка не се усети някакво голямо поевтиняване на горивата у нас, а и до момента цените са почти като в страните, невнасящи петрол от Русия.
Спряга се тезата, че с официалното излизане на тази компания от България по-лесно ще се осигури финансиране на петролопровода Бургас - Александруполис. Но нека се опитаме да съберем две и две. От кой момент се говори за продажбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" - от началото на войната на Русия в Украйна. В този контекст е съвсем логично продажбата да стане факт тогава, когато войната завърши.
И още по-логично е никой да не може да се ангажира със срокове.
Автор: Стефан Стефанов
